РАЗПОЛОЖЕНИЕ И АРХИТЕКТУРА
Язовир Кърджали е разположен в източният край на Родопския масив на 50 км. от град Хасково, и е отдалечен на 3 км. от град Кърджали, където е построена и стената на язовира.Тя е построена в периода между 1957 – 1964 година, а по структура и устройство е единствена в целия Балкански полуостров. Конструирана е в дъговидна форма достигаща на височина 103, 5м. а дължината и е внушителните 402, 89м. Тя е една от малкото язовирни стени в света, които се извисяват над сравнително голямо населено място.
Язовир Кърджали, заедно със своите събратя „Студен кладенец” и „Ивайловград” са част от каскадата акумулираща водите на река Арда. Площа на язовира е 16 072 дка., а бреговете му са осеяни с множество скални масиви и красива природа.
ДА СЕ ДОКОСНЕШ ДО ДИВАТА ПРИРОДА
Тръгнахме към язовир Кърджали, заедно с половинката, в един много горещ летен ден, и честно казано бях малко скептично настроена за тази почивка. Досега не бях посещавала това място и се чудех, какво пък толкова интересно може да има на един язовир, че даже бяхме отделили цели 5 дни за нощуване. Цялото това чудене не ме напусна и за секунда докато не видях язовира от високо! В момента, в който очите ти видят тази красота даже не искаш да трепват за да запазиш всяка една частица в съзнанието си. Прекрасно е! Удивително е, наистина!
И така след дългият път и разходката по бреговете на язовира вече бяхме достатъчно прегладнели и решихме да седнем да похапнем. В началото на язовира може да намерите плаващи ресторанти, където може да утолят жаждата си и да задоволя стомасите си дори и най – претенциозните гости. Докато се наслаждавате на храната може да се любувате и на стотиците птици по бреговете на язовира, който постоянно прелитат около вас. А в садките на ресторантите може да откриете и красотата на рибите, който се отглеждат за размножаване и препитание в този район.
На следващият ден с нови сили и бодри глави, решихме да излезем на разходка в язовира. Набързо спретнахме лодката и необходимите запаси за една разходка и вече бяхме във водата. Тутакси захвърлихме дрехите и решихме, че ще събираме тен под горещите лъчи на слънцето и прохладата на водата. Тишината и спокойствието навътре, в сърцето на язовира, те изпълват с блаженство и заряд за нови приключения.
Един от най – приятните спомени, който пазя от тази почивка е срещата ми със стадо благородни елени, който видях на един отдалечен бряг, където бяхме поспрели за почивка. Събирайки тен под жаркото слънце, случайно в полезрението ми попадна някакво движение. И двамата замълчахме и се загледахме внимателно в стръмният бряг пред нас, и какво да видим…на една малка оголена поляна, скрити от любопитни очи сред гъстата растителност на острова, пасяха стадо сърнички. Усещането да си толкова близо до дивият свят на животните, и да гледаш тяхната красота и спокойствие сякаш те преражда. Осъзнаваш, че за да бъдеш истински щастлив ти трябва толкова малко. За съжаление не успях да запазя този момент, защото тогава снимах само с телефон, и най – беглия ми опит да го направя изплаши сърните и след секунди вече ги нямаше. Но гледката се запази в съзнанието ми толкова дълбоко, че и до днес го помня сякаш беше вчера. Така общо взето преминаха и следващите ни дни – времето беше чудесно и ни позволи да съберем достатъчно позитивни моменти, който да си спомняме с удоволствие и носталгия. Но аз знам, че скоро пак ще се върна тук, раздялата ми с това прекрасно място няма да бъде дълга