Перперикон – възраждането на свещения град

Перперикон – възраждането на свещения град

Средновековният археологически комплекс Перперикон е една от най-древните забележителности на територията на България, която и до днес ежегодно привлича хиляди туристи. Перперикон или Перперек (което е правилното наименование на скалния комплекс според историците) представлява голямо мегалитно светилище, напълно изсечено в скалите още преди 8000 години. Още с изкачването на първите стъпала на това мистично място започвате да чувствате енергията, която се носи от каменните блокове. Мястото, според редица специалисти, е силен енергиен център, който е с почти еднакъв радиоактивен фон, както този в Тибет. Световноизвестния езотерик и мистик Филип Кар-Гом, признава родопското светилище като едно чудо, достойно за гордост и възхвала. Британският учен включва Перперикон в списъка на 51-те духовни центъра на света. И ако отидете на това вълшебно място сами ще се убедите в това… тръпката да стъпвате на такава свята местност, запазена толкова години през вековете, определено си заслужава!

РАЗПОЛОЖЕНИЕ
Древното светилище е разположено на територията на Източните Родопи, на 15 км. североизточно от град Кърджали. Скалният комплекс е разгърнат върху площ от 5 km², и е най-големият на целия Балкански полуостров. В пределите на Родопа планина местността е известна още като Джин тепеси (Планината на духовете).
Комплекса Перперикон гордо се извисява над златоносната река Перпершка, която е образувала плодородна долина около своето корито и е обособила благоприятни условия за живот още от най-дълбока древност.

КОМПОЗИЦИЯ
Свещеният град Перперикон представлява огромен планински масив, които е обработен изцяло от човешка ръка. В най-горнта част на самия връх е бил разположен огромен резервоар за вино и вода с размери 12 м. x 8 м. x 6 м., а в най-източната част гордо се извисявала  издялана фигура на лъв, изправен на четири крака.
Композицията на древният град е съставена от четири части – могъща крепостна стена, Акропол, скален дворец с площ около 10 000 кв. м. и две предградия – на север и юг. Огромните каменни блокове са издълбани в скалите, без никакъв материал, които да ги свързва помежду им. До момента са разкрити Западната и Южната порти, но се предполага, че има изградени още две. В източната част на скалното светилище е открита голяма сграда, която първоначално е съществувала като езически храм, но по-късно е била превърната в църква. В центъра, под изграденият Акропол, през 2004 г. е открит т.нар от изследователите Малък дворец, с дължина 28 м. и два открити входа – северен и южен.
В западната и източната част на двореца са открити две крипти вдълбани дълбоко под скалите. В едната имало 5, а в другата 15 саркофага, оформени с помоща на масивни каменни плочи.  До момента не е открито дали там са били положени наследниците и владетелите на древните династии, тъй като гробниците са разграбени още преди векове. Безспорно освен великата история, която е оставил този град, най-любопитното е, че Перперикон е имал собствена водоснабдителна система. При проучванията са открити две водохранилища и антична чешма, до която водата се стичала по глинени тръби.
Около двореца са били открити още две допълнителни предградия, за което свидетелстват разкритите малки улички в скалите, отделните жилищни сгради и храмове. До едно от тези допълнителни предградия достолепно се издигат и останките на древна кула.
Ако решите да посетите Перперикон, непременно трябва да обърнете внимание и на големия престол, изсечен в каменните блокове. Древните владетели на крепостта сядали сутрин там, а при изгрев слънце на това място прониквал първият слънчев лъч –  всяка сутрин.

ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ
Светилището Перперикон е считано за един от двата най-значими оракула в древността. Заедно с светилишето на Аполон в Делфи, мегалитният комплекс е търсен цяло столетие. Според древни легенди в двата оракула се извършвали винено-огнени обреди, върху специалено изградени олтари. Съдейки по височината на пламъците се определяла и силата на изреченото предсказание.
Според древната история две от най-съдбоносните пророчества са направени именно от този храм. Първото е предсказало великите завоевания на Александър Македонски, а второто избора на първия римски император Гай Юлий Цезар.
Откритият в пределите на древното светилище храм датира около първото хилядолетие преди Христа. Храмът е обособен под формата на овална зала, която е издигната на три метра от останалите помещения. Подът на свещенното място бил запълнен с шахти, които са съхранявали необходимите обредните съдове за всяко едно богослужение. Смята се, че този храм е построен от племето беси в чест на бог Дионис.
Свещеният град е унищожен от османските турци през 1326г., а неговите жители са отведени в робство. Така святото място постепенно напълно се забравя и запустява.

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ
В края на XIX в. Константин Иречек (български министър на народното просвешение през периода 1881 – 1882 г.)  съобщава пръв за средновековното светилище.
Много от находките, които са открити при археологическите проучвания се съхраняват в Историческия музей в град Кърджали, където могат да се видят и днес.
В подножието на древния град са открити едни от най-ранните тракийски сребърни монети, датиращи от 5 в.пр.Хр. Особено красиви и изтънчени са предметите от римската епоха, 1-4 в.сл.Хр., когато Империята налага своята развита и изтънчена култура по това време. Монетите, които са открити от това време са многобройни, което свидетелства за мощен търговски обмен.
Забележителни са предметите,които свидетелстват за разкоша и лукса през този период.В подножието на Перперикон е намерена част от бронзова статуетка на тракийския конник, датираща в 1-2 в.сл.Хр. Сред ценните открития е и сребърен пръстен от 2-3 в., намерен в околностите на Перперикон. На него е монтиран полускъпоцения камък карнеол, върху който е изсечено изображението на бога на Слънцето, Хелиос. Образът на обикалящия небесната шир слънчев бог, върху колесница теглена от четири коня, е сред най-значителните произведения в света за това време.
При проучването на древното светилище през 2013г. е открит скелет на „вампир” от екипа на проф. Николай Овчаров. Гробът е открит в северната част на археологическият комплекс и датира от XIII век. От проведените проучвания става ясно, че става въпрос за изпълняване на погребален обичай против вампирясване по това време. Скелета, който е открит е на мъж около 35 години, който в лявата част на сърдечната област бил прободен с голям железен предмет. Тази метална част била известна сред древните народи като лемеж, и представлявала металната част на плуговете, които използвали. Според проф. Овчаров пробождането с този предмет е ставало след настъпването на смъртта, когато тялото е било полагано в гроба.
През този период на проучване при разкопките на Перперикон са разкрити над 140 гроба. В два от тях проф. Овчаров попаднал и на така наречения Харонов обол – античен ритуал при християнско погребение. При този ритуал в гроба са поставяни бронзови монети, с който според една  древна легенда, се заплащало  на лодкаря Харон за да  превозва душите на мъртвите.
Тези и още куп открития са намерени на територията на комплекса, което за пореден път доказва силата на мистичното място, което пази в себе си тайните на древните народи.

ПАЗИТЕЛИТЕ НА СВЕТИЯ КРЪСТ
За това, че Перперикон е важен не само исторически, но и духовен център изключително значение оказва и откритата находка на 21 август 2002 година. На тази паметна дата в историята на Перперикон е открит бронзов нагръден кръст – реликварий. Той е от типа двустранно затварящи се мощехранителници, като в централната част е оставено празно място за съхранение. Тези кръстове във научната литература се споменават още като „палестински кръстове“, защото се е предполага, че са донесени от Светите места. Кръстът датира от времевия период на 9 – 10 в., поради специфичната иконография на изображенията, които са открити върху него. От едната страна на кръста имало релефно изображение на Христос облечен в дълга дреха, разпънат жив на кръста. От другата страна била изобразена св. Богородица, вдигнала молитвено двете си ръце към своя син.
Изненадата за всички обаче настъпила, когато реликварият бил отворен и се оказало, че в него са съхранени дребни частици, наподобяващи дърво. Експертизата на откритият материал, които бил направен от специалистите потвърждава това, но не може да се определи по-подробно вида и датирането на находката, поради малкото количество открит материал.
Въпреки това за всички запознати с древната история на света не може да има никакво съмнение, че става въпрос за реликварий, който съхранява парченца дърво от Христовия кръст. Такива открити частици от Светия кръст се пазят в различни християнски центрове на Западна Европа.
Според преданието кръстът, върху който е разпънат Христос, бил разкопан от хълма Голгота в Йерусалим, в началото на 4 в. по заповед на майката на Константин Велики – Елена. През 1204 г. Константинопол е превзет и разграбен напълно от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход. Една от главните цели на кръстоносците са били именно реликвите, които след това били пренесени на Запад.
В пределите на българската държава до момента са открити още два реликвария, които пазели частици от дърво – в Плиска и Велики Преслав. Ето защо откритата находка в границите на Перперикон, за пореден път доказва силата и тайнството на това свещенно място.

100-ТЕ НАЦИОНАЛНИ ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТА
Перперикон е включен в 100 национални туристически обекта на България.
Архитектурната забележителност разполага със собствен паркинг разположен в нейното подножие.