Светилището Татул – послeдния земен път на Орфей

Светилището Татул – послeдния земен път на Орфей

През последните години все повече се забелязва стремежа на хиляди хора да обиколят и опознаят родината ни. Ежегодно страната ни е посещавана от хиляди туристи от цял свят, който запленени от безкрайните легенди за тези земи, идват да погледна това райско място отблизо.
Едно от местата, което привличат милиони туристи ежегодно е мистичнито мегалитно светилище край родопското село Татул. Скалният комплекс е най – запезения мегалит, който е изсечен в дебрите на късове скали. До момента магичното място няма открит аналог не само на територията на България, но и в световен мащаб.

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Чудотворното светилище Татул е разположено на 15км. от град Момчилград, област Кърджали. В неговото подножие е сгушено едноименното село, което и до днес продължава да пази родопските традиции живи. По пътя за родопското селце ще видите и указателни табели, който ще ви помогнат да намерите скалното светилище. Пътя до дам е тесен, но изпълнен с красива гориста местност носеща духа на Родопите, който определено успява да омагьоса всички. На края на пътя водещ към скалния комлекс има изграден малък паркинг за удобството и спокойствието на пътуващите гости.

ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ
Първите исторически сведения за откритието на скалното светилище  датират от 1933г., когато българският местен изследовател Никола Иванов го описва в своите записки. Седем години по – късно Васил Миков, виден български археолог, посещава скалистата местност и открива пред света, че всъщност това е древно старобългарско светилище още от тракийско време.
В началото на 80- те години на миналия век българският археолог и виден историк проф. Иван Венедиков, заедно с геолога Николай Виходцевски започват подробно изследване на скалните блокове в местността. След дълго проучване те изказват своята хипотеза пред света, а именно, че това е скално светилище посветено на Орфей и последния му земен път. Своите предположения те затвърждават и с редица писменни сведения от най – древни времена. Римският папа Конон и и древногръцкия писател Павзаний свидетелстван в своите древни писания, че останките на Орфей са положени в скална урна и въздигнати нависоко в скалите. Идеята на този древен обичай била в това да се запази връзката на земния живот с божия свят, и именно чрез полагането на тракийския жрец високо, почти в небесата, осъществявала тази нишка. Така едновременно скалата пазела тленните му останки, а духът му напътствал земните люде, който постепенно превърнали мястото в светилище.
Друга антична легенда, за произхода на това място, разказва за това как след кончината на Орфей той бива погребан на това място от неговата майка. В своята мъка почернената майка положила чедото си в гроба с думите: “Ти, сине, няма да влезеш в черната земя, а ще бъдеш антроподемон и прорицател на Дионис и след смъртта си.”
Думата  „антроподемон” произлиза от гръцки  и означава „божествен човек” – „ човек на границата на два свята”.

КОМПОЗИЦИЯ
Светилището „Татул” представлява голям каменен масив, който на върха си извисява голяма пресечена скална пирамида. От откритите глинени съдове на терирорията на мегалита се съди, че произхода му датира още от края на V и началото на ІV хил. пр.Хр. Композиционната скална структура включва голямо четириъгълно легло, два саркофага и издълбан скален кладенец, достигащ три метра дълбочина. Когато посетите комплекса ще можете лесно да намерите отделните части от светилището, блаагодарение на поставените табели до всеки елемет от тях.

Светилището бележи най – знаменития си разцвет през ХVІІІ – ХІ в. пр.Хр. През този времеви период са оформени величествената скалната пирамида, заобикалящите я гробници, както и множеството изградени олтари около тях. Олтарите били изградени от глинени масиви и върху тях се осъществявали древните жертвоприношения. Част от използваните глинени и бронзови предмети били открити при археологическите разкопки на комплекса, хиляди години след тяхното създаване. Освен тези старинни предмети на територията на родопския мегалит са открити и множество бронзови пръстени, който служели за печати в древната история. След значителния строителен разцвет, който светилището бележи в първите години след Христа, през ІІІ век то е опожарено от готите, който нахлуват в земите на Родопите. В края на този изстрадан век святото място е възстановено, но в доста по – първичен и груб вид. Преустройствата му продължават през годините и в края на ІХ век , началото на Х век мястото бележи отново строителен разцвет, невиждан от хиляди години. За съжаление два века по – късно античното място е изоставено, и не е населявано през годините след това. Така постепенно мястото бива забравено и изоставено, но духа на Орфей го пази и съхранява, дори и до днес.

При посещението ни на свещеното място успяхме да отпочинем наистина добре и да се насладим на магичните пейзажи, който го заобикалят. Прекрасно впечатление ми направи и чистотата, която се подържа в границите на комплекса, което е рядкост за нашата страна. Адмирации към хората грижещи се за скалния комплекс и за това, че успяват да го съхранят във времето, така че дай боже и следващите поколения да успеят да се докоснат до него! От нас зависи децата и внуците ни да знаят историята и славното минало на нашите земи!

България100-ТЕ НАЦИОНАЛНИ ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТА
Светилището е включено в 100 – те национални туристически обекта на България. Непосредствено преди калдъръмената пътека виеща се към мегалитният комплекс ще откриете и паркинг, на който може да установите превозното си средство.