Не знам дали ще мога да намеря думи за да опиша това райско кътче, и да успея да пресъздам магията, която носи. Триград е мястото на което винаги се връщам за да се презаредя със нови сили и да усетя уюта на българският дух.
Още на влизане в околностите на Триград ще се почувствате запленени…В началото ви посреща река Триградска, която пресичайки каньона на Триградското ждрело образува вълшебни панорамни гледки. Пътят продължава напред промъквайки се смело през високите мраморни скали, които достигат до 290м. височина, а на моменти дори небето се скрива зад величествените им сводове.Със сигурност, когато влезете във селото ще бъдете учудени и от гостоприемството на местните жители. В този райски кът времето сякаш е спряло да тече! Въпреки различната вяра и начин на живот, тук мюсюлмани и християни съжителстват кротко и спокойно, грижейки се за благото и просперитета на своето село. Мирното съжителство на двете религиите си личи и от двата храма, които гордо се издигат един до друг. Според местните жители, основна заслуга за построяването на църквата „Цар Борис Покръстител” имат група руски бежанци, които след Октомврийската революция се заселват в селото и я изграждат в чест на своята вяра. На входа и е вградена плоча с надпис: „Обичай България. В памет на загиналите български войници за освобождение на селото ни. Слава на героите”. Тези думи сякаш нашепват за всички болки и изпитания, които са преживели тукашните жители през вековете, но все пак са се съхранили като народ.
Триград е място, което от векове пази своята история и природни богатства, останало далеч от забързания съвременен свят. Великолепната природа и приветливите местни жители правят почивката на това място незабравимо изживяване за всеки, успял да се докосне до него.
РАЗПОЛОЖЕНИЕ
Село Триград се намира в масива на Западните Родопи, почти до границата ни с Гърция. Селото е разположено в община Девин, област Смолян и датира от дълбока древност, още от времето на траките. Намира се на 1240 м. надморска височина, а населението е около 600 души. В околностите на Триград в резултат на археологически разкопки са открити множество тракийски некрополи, пещери и пещерни жилища, който доказват древното му съществуване. Тук се намират и три от 100-те национални обекта на България: Триградското ждрело, Пещера Дяволското гърло и Ягодинската пещера.
Триградският карстов район е един от най- големите в България. Тук има над 150 пещери, като седем от тях са обитавани още през праисторическо време. Наблюдава се целогодишен туристически поток от български и чуждестранни туристи, привлечени от уникалното съчетание на великолепната природа, запазените традиции, богатото културно наследство и традиционните родопски специалитети.
Засилен интерес за посетителите на село Триград е съхранената „девствена” природа, която е предпоставка за развитието на селския туризъм в района. Огромен интерес за туристите е и спускането в пещерата „Харамийска дупка”, което е една от най-търсените атракции в района.
ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ Историята на село Триград, е смесица от митове и истински истории, които и до наши дни се преплитат в разказите на местните жители. От направените до момента археологически разкопки в района, са открити множество тракийски некрополи и пещерни жилища още от времето на траките, които обитавали местността под формата на три по-малки селища. Според една от предаваните легенди по този край, именно така възникнало и наименованието на селото – “ Три Ибрие ”, което означава “ Три града ” .
МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ
Името на планината Родопа е познато от древността. Според траките, населявали българските земи в далечно минало, Родопа планина била красива девойка прочута със своята красота, харесвана дори от боговете. Бог Хемус бил особено ревнив към неземната красота на девойката и поставял навсякъде огромни каменни блокове, за да я скрие от останалите богове. Ала хубоста на тази девойка не можела да бъде скрита, дори и от най-високите планини и непристъпни гори, които я обгръщали. Когато разбрал, че не може да я опази от чужди очи, бог Хемус вкаменил красивата девойка и тя станала планина. Величествената и неповторима Родопа планина!
В Средновековието тези земи били познати и с името Славееви гори, в чест на един праведен човек, който населявал този район – поп Слав. Той живеел встрани от хората и техните изкушения. Обикалял сам в планината, обличал се с кожи от диви зверове, и се хранел с плодове и трева. Познавал силата на планинските билки и с тях лекувал и най-тежко болните, които търсели помоща му. Много хора отивали при него за да дирят лек за болките и слабостите си, а всички се връщали изцерени от отварите и благите думи на родопския самотник.
От признателност към добротата му народът нарекъл планината на негово име – Попславова или Славеева планина. Но споменът за красивата Родопа тлеейки в сърцата и душите на хората не бил забравен. Затова красивата планина останала с името Родопа, а най-високата и тучна поляна, обрасла с дъхава трева и чудодейни билки, нарекли Попславова поляна.
В околностите на село Триград съществува и друга чудно красива местност, наречена Невестин камък. Според местните жители и предаваната легенда в околностите, името на тази местност произлиза от времето, когато турците са завладявали нашите земите. Нашествениците били изключително зли и жестоки в деянията си, защото срещали непоклатимата съпротива на българите, които с цената на живота си защитавали храбро земите си. Османциите нямали милост към никого по пътя си – убивали възрастните хора, поробвали красивите моми и невести, а децата отвеждали във плен.
Когато турците покорили местното родопското население, започнали да го помохамеданчват, което принудило хората да се укриват в непристъпните гори и планини. Една невеста не искала детето й да се роди в чужда вяра, и хукнала из планината…вървяла, вървяла, без да спре никъде. Когато се изкачила на този камък седнала да отпочине, защото глад и жажда стопявали нейното здраве и сила. И както легнала да си почине,така и вече не отворила очи. След дълго време пътят довел на това място няколко девойки – бягали от турците. Седнали при камъка да отпочинат, и видели мъртвата невеста – красива, непокътната от времето, сякаш била заспала. Девойките заплакали от мъка към тази погубена хубост, а сълзите им потекли кървави от мъка.
Там където падали отронените сълзи, поникнало цветето момина сълза – бяло и уханно, символ на невинната красота и чистата душа на загиналата девойка. Оттогава и името на тази височина е Невестин камък. От нея се открива красивата шир на Родопите, а през цялата година на това място, според местните жители, цъфти момина сълза.