Безспорно едно от най – красивите места за отдих в пределите на нашата страна е язовир Копринка. Благодарение на богатото си рибно разнообразие, мястото се посещава от любителите на риболова целогодишно. Всеки ценител на природните красоти в България ще оцени язовир Копринка и ще остане омагьосан от пекрасните залези, и свежите изгреви на това вълшебно място.
РАЗПОЛОЖЕНИЕ
Язовирът, чието старо име е Георги Димитров, е един от най – големите язовири в пределите на България. Разположен е върху 8,4 кв.км. площ, и е дълъг около 7 км., заедно със множеството ръкави и заливи, които образува. Коритото му е разположено на 7 км. от град Казанлък, в самото сърце на Розовата долина.
Идеята за изграждането на язовира възниква в началото на миналия век, още през 1923г. За осъществяването му, през същата година се създава водният синдикат „Тунджа“, който през 1928 представя вече готовия проект за неговото създаване. Тогава, при първоначалното обсъждане на плановете, проекта не се осъществява поради липса на средства и синдикатът преустановява своята дейност. В периода след Втората световна война, през 1947г., проекта отново е подновен и едва тогава започва строителството му. Две години по-късно към е създадено специално държавно – стопанско предприятие „Копринка“, което завършва строителството на водното съоражение през 1955 година.
Язовирната стена е конструирана, така че да се използва като път, който да свързва северния и южния бряг. Дължината и достига 610м., а височината и е 44м. Невероятната гледка, която се открива по дължината на цялата стена не веднъж е вдъхновявала местни художници и запалени фотографи. Моментите прекарани тук са завладяващи, особено по залез или изгрев, когато водата на язовира се прелива във вълшебните багри на небесната шир.
ДРЕВНИЯТ СЕВТОПОЛИС
През периода 1948 г. – 1954 г. при строителството на язовира археолозите откриват на дъното на язовира древен тракийски град – Севтополис – столицата на Одриското тракийско царство. Древният град е едно историческо наследство изпълнено с данни за бита и живота на траките, както и за силния дух и история, която са ни завещали. Според археолозите града датира от 323 г. пр. н.е. и се заличава 270 г.пр.н.е.
При археологически разкопки се установява, че мястото е представлявало едно голямо добре укрепено селище обградено от трите си страни от река Тонзус ( днешната рекаТунжда ). Владетелят на това тракийско селище бил Севт III. Неговият дворец представлявал голяма двуетажна сграда с разкошна украса присъща само за жилищата на тракийските царе.
Според археолозите градът бил в икономически разцвет и подем. Според тях Севт III е първият тракийски владетел, който поставя началото на сеченето на монети. При проучването на града са открити близо 2000 монети, като половината дузина от тях са били на владетеля.
Намерените ценности и находки и до днес се съхраняват в Историческия музей на град Казанлък. Останките от древния тракийски град продължават да лежат и до днес под водите на язовир Копринка, и да изпълват мястото със някаква странна мистичност .
През 2005 г. арх. Жеко Тилев оповествява идеята си да се извади Севтополис от водата и да гореконструира. Той представя проекта си на научната конференция, посветена на Долината на тракийските царе, според който в средата на язовира се предвижда да бъде издигнат бетонен кръг, а за туристите да бъде обособен специален 15-метров кей за разходка. Основната идея е в комплекса да бъдат конструирани подводни етажи с прозрачни стъклени стени, а до дъното на язовира да достигат специални асансьори, който да отвеждат на територията на древния град. Останките от Севтополис ще бъдат реставрирани и по този начин ще се даде възможност да се разглежда светилището на Дионис, кулите и крепостните стени, главните улици и самия дворец.
Реализацията на проекта, според арх. Жеко Тилев, дава сериозни шансове Севтополис да бъде включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО и да се превърне в туристическа дестинация от световно значение. Проекта не е реализиран поради липсата на инвеститори и финансови средства.
РИБАРСКИ НЕВОЛИ
Язовир „Копринка“ е сред най- популярните места за отдих не само през лятото, но и през зимата. Тук дори и в студените зимни дни ще срещнете весели рибари, които дори най-големия студ и мраз не може да откаже от любимото им хоби.
Рибното разнообразие във водоема е изключително голямо и уловът е повече от богат. Старите рибари и запалените почитатели на риболова разказват, че в язовира могат да бъдат уловени над десет вида риба.Широко разпространени са шаранът и бялата риба, които тук можете да хванете в наистина внушителни екземпляри. Освен бяла риба и шаран, във водите на язовира могат да бъдат хванати кефал, каракуда, клен, мряна, червеноперка, и внушителни по размери сомове. Всеки посетил пределите на язовира и град Казанлък е чувал и за невероятните истории за сомове „чудовища“ плаващи по дълбините на язовира. Не са малко на брой и рибарите, които са доказали тези истории с помощта на уловите, който са правили в района на обширната водна площ.
Ние имахме чудесната възможност да отседнем на брега на язовира и да изживеем една прекрасна вечер на това райско място. За да бъде всичко още по – завладяващо се насладихме и на тихият дъждец, който направи почивката ни доста релаксираща. А на следващия ден заредени с нови сили посрещнахме изгрева и продължихме напред, към откриването на останалите прекрасни кътчета в нашата страна. Нашата България!
