Манастирски комплекс „Свети Йоан Предтеча„ в град Кърджали е един от най – древните храмове създадени по нашите земи. Историята на Светата обител датира още от началото на VI-ти век, а историческите данни показват, че храмът успява да просъществува до XIV-ти век, след което потъва в забвение. Останките на храма са открити за пръв път през 1930г., но едва през 1962г. при ремонтни дейности в района е разкрито величието на манастирският комплекс.
РАЗПОЛОЖЕНИЕ:
На десният бряг на река Арда в кв. „Веселчани“, гр. Кърджали, гордо се извисяват останките на храма, койтосе смята за една от емблематичните сгради на православието. Реставрираният и запазен духовен комплекс ще ви омае още с прекрачването на прага и определено ще ви остави изумени от спокойствието, което носи. При нашето посещение на това духовно място ми направи много голямо впечатление любовта с която хората се грижат за този комплекс. Тази отдаденост няма как да не ви направи впечатление, защото както споменах по –рано, още с прекрачването на прага първото нещо което се открива пред очите ви е една огромна поляна изпълнена с множество цветя. Всичко е толкова подредено и чисто, че за съжаление чак учудва хората, които успяват да се докоснат до него.
Според археолозите провеждащи разкопките в района, манастирът е изграден изцяло по времето на цар Петър (927-969), което донася със себе си и дългоочакваният мир в държавата ни по това време. Именно поради тази причина това място остава с такова историческо значение за страната ни и е обявено за паметник на културата в ДВ, бр.67/1968 г.
ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ:
От проведените археологическите разкопки на древната обител става известно, че манастирът е бил част от средновековен епископски комплекс – „Св. Йоан Продром”. На мястото са открити четири последователно строени църковни сгради, като сред тях са разкрити и пет зидани гробници. За четири от тях е установено, че принадлежат на висши духовни лица, а петата – на известен светски аристократ.
Именно в една от гробниците, която била херметически затворена през всичките тези години на забвение, са открити мощите на висше духовно лице и медальон на Дева Мария, които според специалистите датират от края на XII и началото на XIII век. Положени в тази гробница били намерени още църковни мощи и епитрахил, тъкан със специални златни нишки.
Такива ценни находки са намирани само на четири места в цял свят, което навежда на мисълта, че в древни времена Кърджали е бил важен християнски район.
Изработката на епитрахила се смята, че е осъществена в Константинопол, а златовезаната материя и майсторската изработка на ръкавниците запленява всеки, които я зърне и разкрива майсторските занаятчийски умения на древните народи. Днес тази ценна находка, заедно с останалите намерени реликви са реставрирани и съхранени в Историческия музей в Кърджали.
Освен разцвета, които бележи по времето на цар Петър (927-969 г.), манастира продължава да бъде важно духовно средище и по време на Второто българско царство (XII-XIV в.).
През XIII век манастира е разрушен от кръстоносците, които превземат Източните Родопи през 1204г. Три години след това българските земи са възвърнати от цар Калоян, а латинците са разбити и прогонени. Според археолозите точно тази битка бележи началото на възстановителните дейности и възраждането на духовното средище. Този подем продължава до 1371г. когато османците завладяват региона и разрушават окончателно духовното място.
Църквата е реставрирана и възстановена окончателно през 2000г., а днес е отворена за посещения и всеки, който желае може да се докосне до нейната красота. Ако решите да запалите свещичка за здраве, това може да направите в специално изграденият параклис, който се намира непосредствено до църковната сграда. Тези мерки са предприети за да се съхранят непокътнати стенописите и фрагментите, които датират от времевият период XI – XII век и представляват ценно културно наследство.
РЕСТАВРАЦИЯ:
Първоначалната идея е да се възроди целият комплекс, но за съжаление средствата не достигат и е възстановена само църковната сграда. При демонтирането и реставрационните дейности в църквата са открити зазидани християнски стенописи датиращи от IX век, както и два кръста пресъздаващи Кръста на Голгота – XI век. Реставраторите се натъкват и на стъклено кандило, обгърнато със сребърен обков, което впоследствие се оказва най – древното такова на целия Балкански полуостров. Специално изработеното кандило е доставено от Египет, още когато по нашите земи не е съществувало производсво на стъклени изделия. Всички тези находки за пореден път доказват силното влияние, което българските земи са имали върху духовния свят на древните народи.
