Warning: The magic method Gallery_Img::__wakeup() must have public visibility in /home/emanxale/sites/cvetelina-vasileva.com/wp-content/plugins/gallery-images/gallery-images.php on line 97
Кремиковски манстир - край полите на София | Цветелина Василева

Кремиковски манстир – глътка спокойствие край полите на София

Кремиковски манстир – глътка спокойствие край полите на София

Кремиковският манстир е едно от местата, които може да посетите ако желаете да избягате за кратко от градския шум. Тук имате възможност да отпочинете добре и същевременно да се полюбувате на прекрасната природа, която го заобикаля. Гледката към обширното софийско поле определено ще ви завладее и отпусне.

РАЗПОЛОЖЕНИЕ
Кремиковският манастир е разположен върху камениста местност, която е част от средновековната местност „Градището”. Сградата на светата обител е на разстояние 3 км. от едноименния квартал „Кремиковци”, а купола и се забелязва още на влизане в населеното място. Древната сграда е била част от манастирския комплекс „Софийска света гора”, който включвал в своите граници общо четиринадесет свещенни сгради. През изминалите годините манастира е подложен на трудна съдба, както повечето светилища по нашите земи. Унищожен по времето на османските нашественици, столетие по – късно сградата е възобновена и реставрирана за да бъде запазена и до наши дни

ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ
Манастира в квартал „Кремиковци” е построен през XIV век, когато върху българските земи се простирало владението на цар Иван Александър. При завладяването на българското население от турско иго през 1382г. манастира е разрушен почти до основи, но един век по – късно духът му възкръсва сред останките. Според исторически сведения възстановяването на храма се осъществява след издаване на декрет от 1453г., според който султан Мехмед II позволява на българите да използват запазените храмове по това време. Древен надпис свидетелства за това, че местен болярин е дарил огромна сума пари за възстановяването на манастирската част. Дарението на болярина Радивой било извършено в памет на неговите деца, Тодор и Драгана, които починали през 1492г., когато се разразила чумната епидемия. При извършването на реставрация през 1987 г. в наоса на църквата са открити 4 гроба на деца на възраст между 3 и 9 години. Предполага се, че две от тях са на децата на болярина. Днес в предверието на северната стена са изписани образите на Радивой и неговото семейство, в чест и благодарност за извършеното дело.

Първоначално святото място е съществувало като малка църква, наименувана „Свети Георги”, но постепенно във времето е реставрирана, укрепвана и доизграждана от българските люде. Както всички наши манастири, така и Кремиковския манастир е служил за убежище на родолюбиви българи през епохата на османското владичество. Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец от четата на Христо Ботев – Димитьр Стефанов – Казака от град Сливен.
След освобождението на страната в манастира се настаняват около двадесет монахини, които допринасят за неговото възраждане. Постепенно мълвата за красивото Софийско поле и възобновения български храм се разнася в пределите на нашите заеми и започва да привлича все повече хора. През 1897г. дори видният български писател Иван Вазов посещава това спокойно кътче, и запленен от тази красота създава прекрасения си пътепис  „Посещение на Кремиковския манастир“ , посветен на светата обител.

…там над подножието на голата планина, въз една изпъкналост стои залепено и се белее едно манастирче; то особено приветливо привлича погледа сред окръжающата голота, безлесие и безинтересност, типични черти на Стара планина, която загражда от север Софийската долина. 

Сутринта излязох на манастирската тераса и погледнах към долината. Каква чудесна гледка! Софийската равнина, Витоша, Ирин планина, Родопите, вечният Мусалах, рилските гранитни чуки и зъбери в кръгозора – това беше една фантасмагория, това беше тъй хубаво, тъй хубаво… Славен наблюдателен пункт е туй място.

През 1947г. сградите на светата обител са предоставени на военните, което прекратява духовната дейност за около 20 години. Това е поредния сериозен удар върху манастирските сгради, който са почти разрушени и разграбени, а изографисаните стенописи на манастира – покрити с вар. Възстановяването на манастира отнема около 20 години, но духа на завърналите се монахини не се сломява и за миг, което възвръща магичния облик на манастирския комплекс.

МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ
Около четири века кремиковския манастир пази на своята територия мощите на свети Георги Нови Софийски, загинал за христовата вяра през 1515г. Според местно предание  мощите са открити заровени в пепелта на мястото, където светеца бил изгорен.  Един овчар открива случайно останките му следвайки пътя на светеща ярко в небето звезда, която му показвала пътя в непрогледната нощ. Овчаря скрил мощите и грижливо ги съхранявал в дома си около тридесет години. Една нощ, светеца се присънил на стария овчар и му заръчал, че е дошло време да предаде мощите му, като за тази цел избрал Кремиковския манастир. Овчаря още на следващия ден се запътил към Кремиковската обител и изпълнил заръката на светеца. Постепенно новината се разчула и хората започнали да се стичат към манастира за да зърнат мощите на светията и да се помолят за изцеление. През 1952г., когато монахините са прогонени от манастирската обител пренасят мощите в Драгалевски манастир, където те се съхраняват и до днес.
В момента на територията на манастира съществуват две запазени църкви, в които се правят сватби, кръщенета и други свещенни ритуали. В двора на храмовия комплекс има изградени пейки и маси, които са идеални за пикник и кратка почивка.