“…сечта била толкова жестока, че водите на езерото се оцветили в червено и дълго време след това безбожно дело останали кървави, за да напомнят на поколенията за безчинствата на турците и за мястото, където нямало Бог, който да спаси хората! И днес дори всеки, който се загледа в плитчините на Безбожкото езеро, може да види червения отенък на пясъка по дъното! ”
РАЗПОЛОЖЕНИЕ
Сред красотите на Пирин планина на височина от 2239м. е разположено Безбожкото езеро, което запленява всеки с красотата си и вековната си история. Като две стражи над езерото бдят върх Безбог и връх Дженгал, които сякаш нашепват за скритите тайни на древните земи.
Връх Безбог е висок 2645м. и дори да не се слави като един от най – високите ни върхове, то красотата на заобикалящата го българска природа ежегодно привлича хиляди туристи. Всички, които са решили да изминат прехода до връха накрая ще останат възнаградени и смаяни от красивия пирински пейзаж, който се открива от висините. В долината на скалистите хълмове слънцето отразява лъчите си във водите на кристалното Безбожко езеро, а отсреща зъберите на планинските възвишения се извисяват гордо до своя събрат.
ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ
Въпреки спокойствието и красотата на това магично място, ако решите да го посетите през зимата трябва да бъдете собено внимателни, поради високата лавинна опасност в този район. Първата хижа в тази местност е била изградена на билото под връх Безбог, но след падането на лавина през 1971г. сградата е напълно разрушена. Жителите от околността и до днес разказват за лавината, която помита хижата и като по чудо не оставя жертви след себе си.
В началото на мартенските дни на 1971г. завалява обилен сняг, който бързо затрупва Добринище и пределите му. На 09 март 1971г. хижарят на сградата слиза в града и решава да се върне в планината на следващия ден, поради неотложен личен ангажимент. В хижата не били отседнали хора и това допълнително улеснявало отсъствието му от сградата.
На следващата сутрин връщайки се на хижа Безбог той заварва гледка, която го оставя безмълвен! Първоначално си помислил, че постройката е затрупана от обилният сняг, който навалял през деня, тъй като често се случвало навяванията да сгушват в прегръдката си всичко около себе си. Колкото и пъти обаче да се вглеждал в бялото платно, толкова повече отчаянието се насаждало в душата му. В опитите си да открие „забулената” хижа попада на части от сградата, които потвърждават страховете му! Хижата вече я нямало!
В следващите няколко дни се провежда спасителна операция, която проверява дали няма затрупани хора в подножието на връх Безбог. За щастие жертви не са открити, и акцията е прекратена. Не след дълго частите на старата хижа са открити, в средата на замръзналото Безбожко езеро, което с настъпването на пролетта ги отнася на дъното си и така завинаги запазва спомена за нея жив през годините.
Свидетелствайки за жестокият нрав на върха, като вечен спомен остават основите на старата хижа и вградената в тях красива каменна чешма, които може да видите и до днес. В основите на чешмата ясно се откроява формата на мраморен еделвайс – символ на чистотата и издръжливостта, независимо от суровите условия, които го заобикалят.
Година по – късно започва изграждането на съвременната сграда на хижа „Безбог“ на по – подходящо място, далеч от лавинната опасност. Строежа на хижата продължава близо десет години. Новата почивна станция се характеризира с внушителни размери спрямо предшествениците й. Сградата е 5 етажна, с малки удобни стаи и санитарен възел на всеки от етажите. Всички необходими материали за строежа са пренасяни с помоща на каракачански коне, които се славят с изключителна сила и издръжливост. Паралелно с изграждането на сградата започва и изграждането на въжената линия между хижите „Гоце делчев” и „Безбог”, което поставя основите на съвременния туризъм в района. С пускането на лифта през 1989г. се изгражда и една от най – дългите ски писти в страната – над 4500м.
МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ
Според легендите на този район Добринище е било крепостно селище, което възпирало опитите на османските нашественици да проникват в пределите на българските граници. Местните жители активно участвали в борбите с нашествениците и подържали българският дух и стремеж към свободата. През 1896г. в селището се създава и революционен комитет под ръководството на Гоце Делчев, както и четнически дружини от смели български дейци.
Именно с нашествията на османските войски по земите на България е свързана и легендата за връх Безбог и едноименното Безбожко езеро. През периода на турското робство с навлизането на башибозуците в района, жителите на планинското селце се скрили високо в планината. Местните жители се надявали османците да сметнат селото за обезлюдено и да продължат пътя си напред. Когато обаче те пристигнали в Добринище мястото ги запленило със своята красота и минерални извори, и решили да установят стан в селото.
Решени да не изоставят родното място и вярата си местните дейци се изправили пред османците, и непоколебими предявили исканията си за напускане на местността от нашествениците. Българската вяра и несломим дух вбесили башибозуците, които мигновенно обезглавили пратениците и поели към планината за да довършат пъкленото си дело. Българският народ бил застигнат край бреговете на планинското езеро и избит до крак. Показното клане на българските девойки, перящи платната си на брега на езерото се запомнило през вековете и останало завинаги като клеймо върху местността. Това кърваво дело дава и името на местността „Безбог” – място, на което нямало Бог, който да спаси хората!
